Жегите стават все по непоносими и логично хиляди хора ще потърсят спасение в планината, а после ще бързат да се похвалят във фейсбук какви са ги вършили там. В планината освен красиво е винаги и забавно, не така обаче седи въпроса , когато дойде време за постове…

За да не отегчите близките си до смърт, ще ви дам безценни съвети какво да избягвате във фейсбук творчеството си след уЙкенд в планината.

1 от най-дразнещите неща е пост на мъж по шорти и клин до маркиращ кол на връх и отдолу кратък текст “с. Едикоеси – вр. Някой си – 20 километра , 2.30 часа”. Вероятно авторът очаква да цъкаме с език от възхищение, но всъщност единственото , което получава са коментари тип “братчед ми го минава туй по-бързо”. За къде бързат тез обикновено младежи, за нас остава загадка, но не ни и интересува особено.

2. Втори по досада определено са надъханите родители, които влачат невръстанта си и често сополива челяд по баирите. “Гошко е само на 3 , но вече е изкачил 6 двухилядника” – гласи обикновено текста под снкмка на изцъклено от зор детенце и нахилените му родители. Колкото и да ви се иска да ви повярваме, че Гошко обича планината, всички знаем, колко нерви, кандърми и обещани нови легота ви е струвала тази снимка!

3. Идва ред и на една класика – изглед към красив залез или изгрев , заснет от вътрешността на отворена палатка, като снимащите ( обикновено влюбена двойка) блажено са проточили уморени нозе, обути в чорапки на кретенски картинки. Тук текста под снимката обикновено започва с “за онези моменти, които….” и не знам как завършва, защото и аз като всички останали стигам само до тук. Авторът иска да ни накара да завиждаме благородно загатвайки и предстоящата или вече отминала интимност, ние обаче знаем какъв ужас е секса след дълъг преход в палатка… смрад, клечки , буболечки… и после два дни ти лепне, щото няма с кво да се измиеш.

4. Не по -малко нелепи са и снимките на ланския сняг по връхове и чукари, постнати посред лято или моренце посред зима, придружени с “ееех как ми липсва зимата ( съответно лятото). На ясно сме, че подобни провокации пускат само хора, които основно скучаят и цяло лято мрънкат , че им е горещо, а цяла зима, че навън е кучи студ и няма ли да свършва тоз ужас най-накрая…

5. Идваме и до безспорния фаворит за най-досаден, най-клиширан и най- вреден във всяко отношение пост , а именно – снимка на закуска пред хижа , най -често мекици или пържени филии,по които се стича нещо блудкаво , което би трябвало да мине за “домашно сладко от квото си изберете” и задължителното очукано канче с чай, каквото помним от училищния стол. Не че не е вкусно и не че и аз не съм пускал такава снкмка, признавам си, но вече е толкова банално, че автора на всяка следваща от тук нататък рискува да получи по един виртуален стол в главата от отегчената до смърт фейсбук аудитория.

Спирам до тук, въпреки че има още много класики, които заслужават внимание, а вие ме последвайте за още полезни съвети!